Когато тяхната енергия се сблъсква с правилата, със страховете и тайните им, става ясно едно:
Най-опасната сила е тази, която още няма посока...
🔥 Бестелър за деца и тийнейджъри, които често се чувстват неразбрани,
затварят се, бунтуват се, отказват да комуникират и... не четат достатъчно.
✅ Те има нужда от реална история, в която да се припознаят и вдъхновят.
🎯 Те не са изгубени. Просто силата и енергията им още нямат посока.
За реалността трябва да се говори
TeenEnergy: Сила без посока е история за хаоса преди промяната, за децата, които възрастните наричат „проблемни“, и за онзи момент, в който една банда може да се превърне в нещо много повече....
История за бурния нрав и емоция на няколко 15-годишни ученици, които живеят на ръба между смеха, гнева, бунта и желанието да бъдат забелязани.
В училище всеки бърза да лепи етикети. Не е ясно кои са лоши и кои добри. Понякога с тийнейджърите никой не знае какво да прави, камо ли те самите...
СЪДЪРЖАНИЕ
Страхотна книга! Отдавна не бяха попадала на българска книга, която звучи толкова реално. Само допреди 2 години аз бях в подобна ситуация като тази на Иванина от книгата. Благодаря на автора - наистина се припознах!
„Като майка на три деца прочетох тази книга не просто като роман, а като предупреждение и подготовка. В нея видях част от света, който очаква децата ми, когато станат тийнейджъри - емоциите, натиска, объркването, грешките и нуждата някой да ги разбере навреме. За мен тази книга е ценна, защото ми помогна да погледна по-рано към този етап и да се подготвя не със страх, а с повече осъзнатост.“
„Като баща на две момчета на 14 и 16 години, разпознах много от ситуациите в тази книга. Тийнейджърската възраст не идва с инструкции - има гняв, мълчание, избухвания, приятелства, които влияят силно, и избори, които понякога плашат родителите. Тази история ми помогна да погледна на децата си не само като на трудни тийнейджъри, а като на млади хора, които често сами не знаят какво се случва вътре в тях. Книгата е ценна, защото не поучава, а показва.“
Върнах се 10 години назад, когато реалността беше много подобна, явно сега не е по-различно. Не съм била в банда, бях отличничка, но все поглеждах "лошите" и понякога ми се искаше да съм част от тях
